КАЗАНЛЪШКАТА ГРОБНИЦА

Тракийската гробница открита в град Казанлък  е кръглокуполна зидана гробница в близост до античната столица Севтополис на Одринското царство и е част от голям некропол, уникалния древен паметник ни връща  назад в края на четвърти век преди новата ера. Гробницата е сътворена от тракийския владетел Ройгос в недрата на природно хълмисто  възвишение, открита е случайно от група войници при изкопаването на окоп  под могилен насип на 19 април 1944г. в североизточния край на града. По време на изкопа на хълма Тюлбето попаднали на стара зидана стена, продължили да копаят и открили кръгло сводесто помещение, започнали проучванията на археолози и  констатирали наличието на безценната тракийска находка. Тя е  изключително ценна  не само за нашата страна, но има голямо международно значение за което е включена през 1979 г. в списъка на Юнеско за Световното културно и природно наследство. Подобни куполни гробници са намерени  в Мала Азия , Южна Русия, но откритата в Казанлък е най- добре запазена, достъпа до нея е ограничен, за да може да се съхрани в автентичния си вид и предпази от разрушаване. Нисък тесен коридор води до корпусът – гробна камера с кошеровидно –камбановиден купол, изграден е от правоъгълни тухли, които в кръглото  помещение преминават в трапецовидни, слепени  с хоросан. Каменна риза покрива постройката, два успоредни зида образуват преддверието с дължина 2.60 метра и ширина 1.80 метра което води към камерата. Там  са намерени кости  от кон, а в самата гробница останки на мъж и жена, открити са сравнително малко предмети, затова се предполага, че е била ограбвана. Достигналите до нас находки говорят за познанията и майсторството на траките, под дебелия слой пръст и прах при археологичните разкопки са извадени златни копчета, позлатени мъниста от глина, малки глинени розетки с цветна украса, по- голяма розетка с двадесет и осем позлатени от лицевата страна  листенца,  златни накити, част от желязна юзда, връх от копие и ръждясали късове от нож. Различават се две жертвени огнища носещи отпечатъка на жертвоприношение, обредни и керамични съдове.

  Това което удивява и е прави толкова значима са стенописи от ранноелинистичната епоха, които отразяват земния живот, военните постижения и  картини от вижданията на неизвестния художник за задгробния живот на владетеля положен в нея. Античните стенописи са богато украсени и заемат площ около 40 квадратни метра, използвани са четири основни цвята-черен, жълт, червен и бял, изобразена е декоративна и фигурална живопис, използвана е техника при която мазилката е добила лъскавина, декорацията е разкошна с мраморни плочи и оригинални архитектурни детайли, сцените изобразяват предимно военни, митични  сцени и  коне.  Централно място заемат образа на мъж и жена седнали пред пищна трапеза, а около тях се различават  хора носещи дарове, с несравнимо съвършенство се откроява изображение на  коне с колесница. В куполното помещение е изобразена  разгърната многофигурна композиция, в най-горната част на купола, в галоп препускат няколко конници. За да се защити внушителната красота през 1946 г.гробницата е вградена в специална постройка, поставена е климатична система да поддържа необходимите условия за да се опазят стенописите. По  проект на архитекта Младен Панчев е построена близо до оригиналната, гробница- копие. В нея художниците Любен Прашков, Златка Кожухарова, и Слави Войков са пресъздали с изключителна точност  античните стенописи. Тя е в списъка на Стоте национални туристически обекта на България. Казанлъшката долина пази могъща тракийска култура, достигналите до нас храмове, гробници и светилища са над двайсет, някои от откритите там реликви са изложени в Исторически музей „Искра” в града.

ПРАЗНИК НА РОЗАТА

Всяка година през първата седмица на юни, град Казанлък става дoмaкин на Фестивал на розата. Традиционно празничната програма е много богата и се радва на голям интерес от малки и големи. Ще станете свидетели на на обичайте „Розобер” и „Розоварене”, които протичат в автентична атмосфера под магичните звуци на гласовете на казанлъшките баби и под звуците на гайди и тъпани.

Ще имате възможността да опитате розовото сладко и розов ликьор, ще се насладите на красотата на местните девойки , който с усмивка се борят за приза „Царица на розата”. Празника завършва с международен фолклорен фестивал „Младежите на Балканите”, в който младежи от Албания ,България, Гърция, Македония, Румъния, Сърбия и Черна гора представят фолклорната си култура и традиции.

ПАМЕТНИКА НА ШИПКА

Паметника на свободата известен още като Паметника на Шипка е издигнат в памет на безсмъртния подвиг на загиналите руски войници и български опълченци в Руско-турската освободителна война през 1877г. и е част от изградения парк –музей „Шипка”.

   Изграждането му започва през 1922г. и е завършен 1930г, но е открит тържествено през 1934г. от тогавашния ни държавен глава Борис ІІІ на връх „Свети Никола”- старото име на връх Шипка. Идеята за неговото изграждане идва от останали живи опълченци, а средствата са от дарения правени от българския народ, проектиран е от архитект Атанас Донков, а проекта е осъществен от скулптура Александър Андреев . Към него водят около 900 стъпала, има формата на пресечена пирамида използвания материал е доломит, скулптурата е с височина 31.5 метра , над входа като вечна стража гордо стои огромен бронзов лъв, символ на силата и мъжеството на българите, с дължина 8м. и височина 4м., на другите страни са изписани имената на места където са се състояли най-важните сражения – Шипка, село Шейново и Стара Загора

  Вътрешното и оформление е разгърнато на седем етажа, от входа влизаме в помещението където е разположена  върху четири лежащи лъва мраморна костница в която се съхраняват  кости на загиналите в сраженията защитници на върха. Пред саркофага заедно рамо до рамо стоят на пост каменните фигури на руски войник и български опълченец, с руските войници в героичните битки се включват към шест хиляди български опълченци , за тяхната саможертва и смелост разказва събраната експозиция от оръжие, снимки,  документи, богата колекция от медали  и ордени, лични вещи на участниците,  пази се копие на легендарното  Самарско знаме. От върха на паметника се разкрива величествена гледка, виждат се възстановените окопи и позиции, свети места  от които са се водили сраженията и много  незнайни герои са пролели кръвта си  за свободата ни, многобройните паметници  и братски могили издигнати в знак на почит и благодарност, които  ще увековечат тяхното дело и Шипченската епопея. Към парка–музей е включен и известния връх Бузлуджа в чието подножие има три исторически паметника и пантеон на комунистическата партия.

  В село Шейново е построен друг Мемориал –  Паметник на победата  в чест на   решаващата битка завършила с победа  на руската армия над Вейсел паша, определила изхода на войната. В  близкия град Шипка отдалеч се откроява блясъка на позлатените куполи на Храм-паметника „Рождество Христово”, изключителен архитектурен шедьовър изграден в стила на руските църкви в памет на загиналите при боевете за Шипченския проход. Националните  паметници извисяващи се гордо на връх Шипка и околността имат голямо значение за нашата историческа и културна памет, разказват за развоя на драматичните събития  и възпитават идните поколения. Българското общество уважава и зачита заслугите на националите си герои, гордее се с техния подвиг и славната си история. Великия наш писател Иван Вазов ги възпява в едно от най-трогателните си стихотворения „Опълченците на Шипка”. Историческата значимост и изключителната природа привличат много туристи и поклонници, организират се чествания и възстановки на бележитите събития.

ХРАМ-ПАМЕТНИК "РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО"

 В южното подножие на Стара планина край град Шипка се издига внушителния храм-паметник „Рождество Христово”, много преди да достигнеш до него се  вижда блясъка от позлатените  куполи и се чува мелодичния глас на седемнайсетте камбани поставени там. Уникалния паметник уковечава подвига и саможертвата на руските войници и българските опълченци дали живота си за освобождението на родината ни по време на Руско –турската война, подържа жив в нашето съзнание спомена за героизма и изразява нашата почит и благодарност.     Сътворен е по оригиналния  архитектурен проект на талантливия архитект Антоний Томишко и има запленяваш вътрешен облик, за ослепителния му вид заслуга имат и архитектите Смирнов и  Александър Померанцев, който проектира разкошния иконостас изработен в Петербург, цялостното и оформление  напомня  на руските църкви през 17 век.

  Храмът е архитектурно- строителен шедьовър, с характерните за руското строителство детайли, издигат се четири странични купола с височина 33м, има и един  централен 42 м, заедно с кръстовете поставени над тях. Северната и южната фасади са като галерии украсени с живописни орнаменти, завършват в  краищата  с  многостенни  пирамидални шатри с позлатени луковици и поставен кръст. На западната страна  се извисява впечатляваща камбанария под нея са четири арки и завършва с островръха пирамида  и кръст.  Богато украсените с  релефни изображения и надписи седемнадесет камбани тежат над 20 тона, килограмите на най-голямата са 11 643 кг., над 10 са поставените  позлатени метални кръста с медна обковка, най-високия сред тях е 4.5 метра. Храмът е с приказна керамична  декорация, фризовете изобразяват птици  и растения, бяло каменните детайли контрастират на червения фон на тухлените стени и предават на постройката колоритен свеж вид.

  Вътрешния интериор не отстъпва на външния по сила на въздействие и обаяние, откроява се великолепния иконостас направен от липово дърво с изящна дърворезба, в него са вградени 83 икони, изработени от светогорски монаси от руски манастир намиращ се в Атон, използвано е кипарисово дърво, след завършването иконостаса е позлатен. По време на церемонията по осветяване на храм-паметника, църквата получава като дарение много ценни икони, старинни църковни книги, ръкописи и скъпи реликви. Изографисването на храма се прави на два етапа, започнато е от руския художник професор П.Мясоедов през 1902г. и го приключва едва 1959г. колектив с ръководител иконописеца Н.Ростовцев. Стенописите изобразяват не  само  библейски сцени, а и канонизирани от православната църква руски и български известни личности, сред тях са образите на братята Кирил и Методи. Под самата църква има изградена крипта, оформени са две галерии в които са разположени 17 каменни саркофага с кости на загинали воини  в битките при Шипка. Паметника съдържа 34 мраморни мемориални плочи на които са запечатани със златни букви  имената на загиналите за свободата на отечеството ни воини  и така останали безсмъртни в историята. Храма носи името „Рождество Христово”, поради факта, че последната важна битка се е състояла в дните на този празник, официално е открит септември 1902г., когато са честванията  на 25-годишнината от Шипченската епопея.

   Храм – паметника е изграден от руската държава и 1934 година е дарен на България. Потокът от посетители към тази светиня не стихва, идват да се преклонят пред саможертвения подвиг, много гости от Русия имащи  близки изгубили живота си тук, хиляди българи и руски туристи искат да се докоснат до непреходната  историческа памет, все по-голям е броя на чуждестранни туристи привлечени не само от съдбовните исторически събития, но и от архитектурната и художествена стойност на паметника и обграждащата го живописна природа.

ПАМЕТНИКА НА БУЗЛУДЖА

КОНТАКТИ

  • с.Ягода, ул. Баненска 13
  • marketing@spahotelmineralyagoda.com
  • +359 42 95 95 95
  • +359 42 95 95 96